История на българската литература за деца

Курсът „История на българската литература за деца” има за цел не само да проследи жанровото и поетологичното развитие на тази специфична литература от Възраждането до съвремието, но и да я положи върху картата на цялостната литературна традиция. Това позволява да се изследват връзките между двете литератури (за деца и за възрастни), като се преодолее разграничението в тяхното изучаване. Затова творчеството за деца на автори, които пишат и за възрастни, не се разглежда изолирано, а като доизграждане на техния общ естетически и стилов профил. Важен акцент в курса се поставя и върху илюстрацията – особено в произведения, където текстът и изображението се допълват до степен, в която не могат да съществуват поотделно.

Какво ще научите?

В този курс ще проследите как се развиват процесите в българската литература за деца през различните исторически периоди на фона на развитието на цялата българска литература и култура. Ще можете да правите интертекстуални връзки между творчеството на даден автор за деца и творчеството му за възрастни; между творчеството за деца на различни автори; между класическата и съвременната  литература за деца. Ще можете да прилагате литературноисторически, психоаналитически, структурален, рецептивен и други анализационни подходи към литературния материал. Освен това ще осмислите тази литература като важен носител на културната памет на нацията.

За кого е този курс?

Курсът е подходящ за хора с интерес към литературата, културата и изобщо към  хуманитарните науки; хора, които искат да задълбочат познанията си за развитието на българската литература за деца, нейните жанрови и естетически особености. Той би бил особено полезен и за бъдещи и настоящи учители, педагози и възпитатели, които се стремят да развият умения за анализ и по-адекватно преподаване на литературата за деца, съобразено с особеностите на детското възприятие. Независимо дали интересът е академичен, педагогически или общокултурен, курсът дава необходимите знания и умения за работа с детската литература в различни професионални контексти.

Запишете се сега и подобрете познанията си в сферата на българската литература за деца!

препоръчителна подготовка и библиография:

Проп. Вл. Я. Морфология на приказката. София: „Захарий Стоянов“, 2001.
Родари, Джани. „Граматика на фантазията“: https://chitanka.info/text/13518-gramatika-na-fantazijata
Богданов, Б. Мит и литература (1), София, 1998.
Бредсдорф, Е. Ханс Кр. Андерсен, София, 1997.
Енчев, Мл. Споменът на лотофагите. Комуникативни стратегии на лирическия текст в българската поезия за деца. Шумен, 2000;
Йорданов, Ю. Портрети от книжната лавица. София, 1988;
Ковачева, Н. Да разкажеш приказка. Варна, 1985;
Константинов, Г., Константинова, Б. Български писатели. Творци на литературата за деца и юноши. Био-библиографски очерци. Т. І, ІІ. С.офия, 1996; Крус-ван Делден, Ж.-Фр. Символиката на приказката, София, 2002;
Пирсън, К. Героят в теб (шест архетипа, с които живеем). София, 1996;
Проп, Вл. Исторически корени на вълшебната приказка. София, 1995; Славова, М. Метаморфози на приказното. Пловдив, 1997;
Стойчева, Св. Литературата за деца – промени в завещаното. София: Сонм, 2014;
Стойчева, Св. Приказките на Николай Райнов – между магиката и декорацията. София: УИ „Кл. Охридски“, 1995;
Стойчева, Св. Приказката в българската литература през ХІХ век. Опит върху емпирията на приказката. София: „Карина – Мариана Тодорова”, 2009;
Стойчева, Св., Стоянова, Ю. „Сянката“ на Андерсен (Андерсеновите приказки като психоаналитичен текст). (в съавт.) – Следва, 14, НБУ, 2006, 19-28; В: Годишник на филологическия факултет на Югозападен университет, „Неофит Рилски”, Т. 4, Благоевград, 2006, 314-325;
Фон Франц, М.-Л. Архетипови мотиви във вълшебните приказки, София, 2003;
Хаджикосев, С. Вълшебният свят на детството. София: Отечество, 1989, 137 с.; 
Чуковски, К. От две до пет“. Варна: Държавно издателство, 1973, 366 с.;
Юнг, К. Г. Из: “Феноменология на духа във вълшебните приказки”. – Език и литература, кн. 2, 1996;
Бетелхайм, Бр. Червената шапчица. – Език и литература, кн. 2, 1996;
Янев, С. Българска детско-юношеска проза. Основни насоки в развитието й до 9. ІХ. 1944. С., 1979.

електронни източници:
Родари, Джани. „Граматика на фантазията“: https://chitanka.info/text/13518-gramatika-na-fantazijata
Кестнер Ерих. Кестнер за Кестнер: https://liternet.bg/ebook/nemski_eseta/content.htm;

  • Преподавател:

    проф. д-р Светлана Стойчева - Андерсон

  • 18.02. - 20.05.
    10:30 - 12:15

    НАТФИЗ “Кр. Сарафов”
    ул. “Г. С. Раковски” 114, В403

  • Курсът е на цена от 200.00лв. с включен ДДС

проф. д-р Светлана Стойчева - Андерсон

Проф. д-р Светлана Стойчева е родена на 3 дек. 1959 г. в гр. Провадия, Варненска област.

Завършва Българска филология в Шуменския университет „Еп. Константин Преславски“ (1984) и редовна докторантура към Катедрата по българска литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1986–1990). През 1993 г. защитава дисертация на тема „Приказното творчество на Николай Райнов“. През 1989 е назначена за редовен асистент в Софийския университет, а от 1999 г. – за доцент на същото място. През периода 2000–2004 и 2009–2011 г. работи като лектор по българска литература и култура в Пекинския университет за чужди езици, Китай.

През 2011 г. става редовен професор по теория и история на литературата в Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“. Научните ѝ интереси са в областта на българския и европейския модернизъм, антропологията, синтеза между различните култури и между различните изкуства. Публикувала е монографиите “Приказките на Николай Райнов – между магиката и декорацията. – София: УИ Св. Кл. Охридски, 1995; Приказката в българската литература през XIX век. Опит върху емпирията на приказката. – София: Карина – Мариана Тодорова, 2009; Литературата за деца – промени в завещаното. Сборник статии. – София: Сонм, 2014; Боян Магесника. Изследване на литературния мит. – София: Изток-Запад, 2017. и над над 100 научни студии, статии и рецензии.